Панаирът през вековете

Дата на публикуване: 25.02.2021
Последна актуализация: 18.04.2021

Въведение

Настоящото издание има за цел да запознае гостите на Традиционния пролетен панаир “Изложение Търговище” с основните моменти от възникването и развитието на този търговски форум през годините. Материалите, използвани при подготовката са публикувани по различно време в отделни специализирани издания или на страниците на периодичния печат. Много е писано за панаира през годините от чуждестранни пътешественици и български учени, от местни краеведи и изследователи на конкретните проблеми. Но вестник “Ески Джумайский панаир” - извънредно издание на Варненския научно-технически музей от м. май 1994г., заслужава особено внимание. В него, под редакцията на Св. Божинов, М. Жечева, Св. Аврамова, П. Стоянова са публикувани за пръв път много исторически източници по темата, неизвестни дотогава на широката публика.

Автор на изданието е Севин Савов а неговото реализиране стана възможно с методическата помощ на Държавен архив - Търговище, съдействието на отдел “Краезнание” на Регионалната библиотека и Община Търговище.

Местоположение

Град Търговище (до 1934г.- Ески Джумая) е разположен сред Дунавската хълмиста низина, в северното подножие на Преславските възвишения, по двата бряга на река Врана. Без да блести с изключителни природни или климатични дадености, този район е предпочитано място за обитаване на хората още от най-дълбока древност. Тук се пресичат важни пътища с военно и търговско значение, водещи от дунавските пристанища и вътрешността на равнината към Черно море и от Добруджа през Балкана за Тракия. Затова няма историческа епоха или култура, които да не са оставили своите следи тук.

Проучванията на археолозите от историческия музей дават сигурни данни за трайно уседнал живот по тези места още по време на неолита.

Уникалната култова сцена от Овчарово променя схващанията за духовния живот на праисторическите общества.

Районът е осеян и с тракийски надгробни могили. При проучване на една от тях е открито Кралевското златно съкровище от ранноелинистичната епоха, когато тукашните земи са част от територията на голям гетски политически център.

Голяма научна стойност имат и светилището на Аполон, гробницата до с. Люблен и останките от римски вили и пътища.

Крепостите в Търговищкия пролом и при Долна Кабда, както и няколкото базилики в региона са образци на византийското фортификационно и религиозно строителство.

В непосредствена близост е Велики Преслав - центърът на българската средновековна култура, за чието развитие допълнителни данни дават скалните манастири край с. Крепча.

Първи източници

Първите писмени източници, в които се споменава село Ески-Джумая, са турските регистри на едрите овцевъди (джелепкешани) от 1573г. През следващите около сто години селото активно се разраства и се оформя като пазарно средище и в средата на XVII в. турският географ Хаджи Калфа вече го описва като град - център на околия и кадилък.

Проведените от проф. Л.Милетич демографски изследвания сочат, че оттогава започва и заселването на българи, дошли тук от селата в Еленския балкан и Търновско. През втората половина на XVIII в. градът привлича част от жителите на околните села, а след Освобождението идват и преселници от Тракия.

Макар и пo-малобройно, българското население е по-активно в стопанския живот през Възраждането. Сериозно развитие получават занаятите и търговията, които бързо се превръщат в основна дейност за градските жители. Най-многоброен е абаджийският еснаф, следван от терзийския, грънчарския и кожухарския. Развиват се обущарството, медникарството, бъчварският и ковашкият занаят. Пътуващи търговци - кърджии разнасят стоките си по целия район. Еснафите постепенно вземат участие и в ръководството на градските дела, поемат издръжката на църквата и училището.

Духовното издигане на нацията е процес, от който гражданите на Ески Джумая също не изостават. Кондиката на българската църковна община от 1817г. е най-старият тукашен документ. Страниците й разказват за новата църква, построена през 1832г. със средства, събрани от населението. След пожар, в който тя изгаря, започват перипетиите около строежа на внушителен християнски храм от бял камък, завършен през 1851г. от тревненските майстори Димитър и Иван.

Сериозни успехи бележи и просветното дело. Килийното училище прераства във взаимно (1846г.) и класно (1859г.). От началото на 1863г. главен учител в града е видният възрожденец Петко Рачев Славейков.
С неговото активно съдействие на 27 юли с.г. е открита новопостроената сграда на училище “Свети Седмо-численици”. В града учителстват по различно време и Спиридон Грамадов, Сава Катрафилов (участник в Ботевата чета), Георги Живков, Анастасия Паскалева (член на БРЦК), Христо Самсаров (първият кмет след Освобождението), Михаил Радославов и Ана Предич.

Сред ярките личности, излезли от Ески Джумая и дали своя принос в националноосвободителното движение, се нарежда и Никола Симов - Куруто, знаменосецът на Ботевата чета.

Възрожденския разцвет на града, замогването на неговите жители, както и културния просперитет и съхраняването на местните традиции, се дължат до голяма степен на провеждания тук ежегоден панаир, известен далеч извън пределите на Османската империя.

Панаирите през средновековието

Панаирите се появяват през Средновековието като центрове на търговския обмен между отдалечените и затворени феодални стопанства. Провеждат се на определени места, най-често свързани с религиозни събития и обичаи от езически или християнски произход. Обикновено съвпадат по време с храмовите празници на църкви и манастири. Основен вид търговска дейност в началото е натуралната размяна на стоки между производителите. За представителите на феодалната класа интерес представляват пътуващите търговци от далечни места с предлаганите от тях вносни стоки, главно предмети на разкоша. В началото на XIII век цар Иван Асен е устройвал всенародни търгове в престолния Търновград. Широка известност имат и панаирите в Сливен, Узунджово и Пазарджик.

Ескиджумайският панаир възниква формално като развитие и продължение на една местна традиция, но по същността си е отражение на стопанските и обществени промени, протичащи в Османската империя. Те са предизвикани от задълбочаващата се криза в аграрните отношения, политическите институции и в армията, както и от опитите на турските политически върхове за провеждане на реформи във всички сфери.

В началото на XVIII в., успоредно с вътрешните катаклизми, сериозно се променя и международното положение на империята. Европейските капиталистически държави, заети със своите вътрешни проблеми и с уредбата на колониалните си владения, започват да възприемат Ориента вече не като полесражение между религии и култури, а като сфера за разширяване на търговията и стопанското влияние.

Икономическият анализ на периода сочи засилено търговско проникване на Англия, Холандия и Франция, които първи се възползват от режима на капитулациите. След неговото разширяване, в борбата за широките имперски пазари се включват Русия и Австро-Унгария, и до 1784г. Турция има сключени търговски договори с повече от десет държави. Упадъкът и децентрализацията на империята улесняват проникването на новите буржоазни отношения и трайното им установяване и развитие, отначало в християнските провинции, а впоследствие и на цялата й територия.

Засилените търговски контакти и новите икономически условия водят до промяна и на характера на стокообмена. За нуждите на европейската капиталистическа манифактура, освен традиционните вълна, кожи и восък, се засилва търсенето и изкупуването в големи количества на памук, тютюни, коприна, дървен материал, зърнени храни, технически култури.

Постепенно в тези процеси са въвлечени и българските земи. Интензивната външна търговия съдейства и за оформяне на каналите на вътрешно-търговската мрежа. Първоначално тя обслужва обмена между градовете и селата, между отделните стопански райони и осигурява пласмент на европейски стоки, внесени от чужди търговци. Разширяването й дава възможност, по обратния път, българските стоки да намерят своите пазари в по-широки географски граници. Увеличеното местно производство и засиленият стокооборот извикват на живот както нови търговски отношения, така и нови форми за тяхното осъществяване.

Големите градове и новосъздадената след реформите в империята редовна армия, стават основни потребители на селскостопански и занаятчийски произведения. За задоволяване на техните нужди възникват и редица тържища, на които, освен директни продажби на големи количества стоки, се сключват и сделки за предстоящи периоди. Участието на държавните закупчици, освен ангросистите, привлича и средните и дребни търговци с правените отстъпки в цените на едро, както и преките местни производители, с възможността за изкупуване на цялата им продукция. Редовното провеждане на подобни търговски срещи, се явява допълнителен стимул за развитието на селското стопанство, занаятите и търговията в прилежащите им региони.

Като такова ежегодно средище на икономическия живот в Североизточна България се оформя и панаирът в Ески Джумая.

Едно от преданията за възникването на панаира ни връща към средата на XVIII век. В първите дни на месец май, местното население редовно устройвало край града надпрепусквания с коне. Според тогавашния обичай конските “кушии”, редувани с угощения, пехливански борби и увеселения, продължавали цяла седмица. Освен гостите и жителите на града, за да погледат или да участват в състезанията, пристигали и много любопитни зрители от околните села. На един такъв празник, в дните около Гергьовден, ескиджумайският аянин поканил и шуменските първенци. Стичането на толкова хора на едно място давало добра възможност на предприемчиви кафеджии и продавачи на дребно от града да увеличат и оборота и печалбите си. Възможност, която те, с верния си пазарен нюх не пропуснали. И около шатрите на големците, и сред насъбрания народ винаги се намирали зажаднели и огладнели гости, за които обслужването на място било добре дошло.

Всяка пролет кушията събирала многобройна публика. За нейните нужди постепенно били устроени кафенета и сергии за храни и напитки. Не спирала и разносната търговия. От година на година все повече хора и от по-отдалечени места се стичали тук в началото на май и това естествено стимулирало търговията с различни стоки, на първо място - с добитък. Надпрепускването на най-бързите коне от региона, представители на най-добрите породи, било едно нескрито състезание между стопаните им. В почивките между надбягванията се договаряли замени и продажби на жребци и кобили. Покрай конете посетителите на кушията започнали търговия и с едър и дребен рогат добитък, която особено се засилила след появата на прекупвачите на едро. Постепенно се включили производители и търговци на селскостопански произведения, започнали да изнасят за продан стоката си и занаятчии от града: сарачи, грънчари, абаджии.

Въпреки, че конните състезания се провеждали до към 1840 г, останала жива традицията панаира да се нарича “кушия” и да започва с т.нар.” камшик панаир” или “хайванпазар”, който дава сериозен тласък за разви-тието на скотовъдството в региона. Дори по резултатите от него се прогнозирал и стокооборота на целия панаир.

Панаирът през XIX век

Много важен период в развитието на града и панаира е свързан с управлението на Мидхат паша. Този известен турски държавник и реформатор, по-късно и велик везир, управлява за известно време новосъздадения Дунавски вилает с център Русчук. Като политик с модерно мислене, той оценява първостепенното значение на съобщенията и търговските връзки за развитието на кръстопътния регион. Между многобройните му начинания е първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна, построена от английски инженери през 1864-1866 г. Прокарано е новото трасе на пътя от Русе през Разград и Ески Джумая за Ямбол, Одрин и Истанбул. Градовете в областта са свързани с телеграфни линии и през май 1867г. е открита телеграфната станция в Ески Джумая. Започва модерно строителство на обществени сгради, благоустрояване на терени, прокарано е и улично осветление.

От темповете на обща модернизация и развитие изостава панаирът. Тясното място в чертите на града е крайно недостатъчно за напрекъснато увеличаващия се брой търговци, купувачи и стоки. Хаотично построените дюкяни, са затворени почти през цялата година. Освен че са неугледни на вид, в случай на пожар, те представляват и опасност за съседните сгради. В този дух е и съдър-жанието на писмото-молба, изпратено от търговците-изложители през 1867г. до Мидхат паша. За подобряване на условията за провеждане на панаира русенският валия издава заповед за неговото преместване на около два километра северно от града.

Предварително е изготвен застроителен план, според който, цялото определено място е оградено с висок каменен зид и охраняеми порти. На притежателите на дюкяни и ханища в стария панаир са дадени в замяна нови места, а останалите са разпродадени чрез търг, обявен в печата. Разходите за строителството на голямата оградна стена се поделят между търговците, според площта на дюкяните. А тя е различна и зависи от мястото им.

Територията на панаира е разделена от “улици” на 23 правилни четириъгълника - “квартали”. Във всеки квартал има по 46 места за дюкяни от по 40 кв. аршина. Местата покрай оградата (144 на брой) са по-големи - по 96 кв. аршина. Общият брой на дюкяните достига 1202, изградени еднообразно от камък, кирпич и дървен материал и покрити с керемиди. Планът на Мидхат паша предвижда още построяването на джамия в центъра и кервансараи в четирите ъгли, но не е осъществен до край. От двете страни на южната порта, през която се влиза от града, има две административни сгради. В тях се разполагат търговският съд и полицейските служители, които отговарят за поддържането на реда. В източната част на панаира е ханът на Алекси с гостилница, 40 стаи за нощувка и обори за добитъка. Изкопани са няколко кладенеца, построени са фурни за хляб.

Вечер, след приключване на търговията, портите на панаира се затварят и въоръжена стража пази стоките и следи за спазване на реда. За охрана на района на панаира и за предотвратяване на разбойнически нападения, по пътищата към него патрулират подразделения от редовната армия, които квартируват около стените на панаирното градче.

Впоследствие този модерен за времето си план за териториално разположение и организация на търговската и административна дейност, в умален мащаб, е използван, по нареждане на Мидхат паша и при обновяването на панира в град Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Той, макар и по-малък, също се прави ежегодно, като неговите организатори определят началната му дата според закриването на Ескиджумайския.

Панаирите, като фактор на стопанския живот, вече дават своя принос за цялостното развитие на региона. Създаденото в Русчук Речно управление със средства, набрани от таксите на панаирите в Кара Су (дн.Черна вода) и Ески Джумая, закупува първите 4 парахода и 15 шлепа, с което слага край на монопола на Австрийското параходно дружество.


От 1868 г. панаирът се провежда на новото място и жъне плодовете на модернизацията. Огромната търговска площ, новата организация, гарантираният ред и сигурност привличат повече от 800 търговци, стоки за 100 милиона гроша и над 2000 посетители. Доставени са произведения от Англия, Австро-Унгария, Русия, Одрин, Истанбул, Дамаск, Мека, Сливен, Габрово и Търново.

Придобили голяма известност, градът и панаирът привличат вниманието и на прочутия унгарски пъте-шественик и изследовател Феликс Каниц. Интересът му към новите условия и възможности на българите за
по-тесни контакти със Западна Европа го довежда в Ески Джумая на два пъти - през 1872 и 1874г. Второто му посещение е изцяло посветено на проучването на панаира. Впечатленията си той публикува през 1882г. в пътеписа “Дунавска България и Балкана”, където намираме едно от най-подробните описания на разположението, организацията на панаира и предлаганите стоки.

“Ескиджумайският панаир е за Североизточна България това, което е Узунджово за средна Тракия. Тук се събират търговци от Цариград и Мала Азия, даже и от Персия. След четвърт час път от града, аз се намерих пред главния вход на една четвъртита ограда, пред стража от низами. До самата врата има здание, в което пратеникът от русенското търговско съдилище и кадията, решават бързо и без никакво писане всеки възникнал търговски спор. Тук е и канцеларията на каймакама
(околийски началник), който ежедневно, заедно със секретаря си, от заран до вечер е претрупан с работа. Научих още, че търновският мютесарифин, както и русенския валия, вече били посетили панаира, както всяка година. Каймакамът, след като ми прегледа фермана, ме прие много любезно и предложи да ми даде един “чауш”, за да ме разведе из панаира; аз, обаче, учтиво отказах и побързах, придружен от своя драгоман, да се отправя към дюкяните.

Ескиджумайският панаир започва на 4 и продължава до 18 май. Почти две трети от обширното панаирно пространството е заето от дюкяни, чиито наем зависи от наплива на посетители на панаира. При голямо стечение на търговци той достига и до 2500 гроша. В неблагоприятни години, обаче, много дюкяни остават празни. По-солидните постройки са обикновено притежание на на видните едри търговци от този край: Димитър Златев (виенски стоки), Г.Хаджи Аргироглу от Филипопол, Едуард Хайлер (английски гвоздеи и дрогерия), Ф.Карадунчов (ориз, дрогерия, американски петрол) от Константинопол и др.

За произхода на стоките, донесени на панаира съм направил следните бележки: посредством параходи по Дунава, само през Русчук са били пренесени 10 000 центнера различни изделия. Много по-големи товари бяха пристигнали през Варна от Константинопол,освен това през Балкана прииждаха кервани натоварени коли от Салоника, Адрианопол, Филипопол и други места.

Специално от Виенските стоки в най-значителни количества се предлагаха: хамути, груби кърпи, метални предмети, пъстро изписани ракли, четки и т.н. Освен това - виенски шалове, златотъкана бродерия, изкуствени цветя, сукна от Силезия, кибрити, хартия за цигари, фесове и стъклени чаши от Чехия, евтини петролни лампи, сребърни предмети от Китай, мастило и Хофманови капки от Пеща, желязо на пръти и хартия от Унгария.

Чрез посредничеството на гръко-арменските комисионери от Манчестър бяха пристигнали памучни прежди, английски тюрбани, бродерии, грубо платно и по-фино, понякога цветно щампирано в местни фабрики, например в Кипър. От Англия- стоманени изделия: гвоздеи, игли, триони. От чужди фабрики видях още: евтини памучни платове на раета от Саксония, метални изделия от Рейн, джобни и стенни часовници от Швейцария, техни имитации от Франция, железни и месингови катинари от Русия.

От местните стоки, със своето качество и красив външен вид ме изненадаха белите платна с цветни ивици от Ески Загра, синьо-бели карирани платове, орнаментирани в кафяво дамаски от Пирдоп, обикновени метални изделия от Габрово и Шумен, юзди, седла и хамути от Цараград.

Търговците предлагаха за продан на едро и дребно бои, захар от Марсилия, холандски стеаринови свещи и сол от Влашко, Трапезундски шалове (по 15 наполеона оката), ирански тютюн (по 18 гроша оката), къна от Дамаск (по 7 гроша оката) кокосови орехи от Мека по
5 гроша единия и пр.

Пъстрите етикети на много езици, върху които открих дори първописмото на Библията, и лъщящите, пришити със златни и сребърни нишки марки, са много популярни сред ориенталците и извънредно много улесняват продажбата на стоките.

На панаира меренето и тегленето се извършва в повечето случаи с местни мерки и теглилки: аршинът, или лакът, е турска пазарна мярка за дължина равна на 0,68 м., една ока е равна на 1,229 кг. Стойностната мярка за златните и сребърни монети, която в турските провинции е твърде различна, се определя от курса в Константинопол.

Амбулантни банкери, застанали зад малки маси по ъглите на квадратите от бараки, се грижеха за обмяната на различни видове пари от всички страни, намиращи се в обращение в Турция. Голям брой писари, снабдени с необходимите книжа, сключваха сделките по законен път.

Панаирът в края на XIX и началото на XX век

В този период на възходящо развитие провеждането на Ескиджумайския панаир е прекъснато от Руско-турската освободителна война и последвалите я съдбовни за България исторически събития. По време на отстъплението на турските войски, населението на града и многобройните бежанци стават жертва на башибозушко клане, обири и насилия. Опожарени са българската махала по десния бряг на р. Врана, градската чаршия и панаирното градче. Загиват около 500 мирни жители, изгарят десетки къщи и над 400 дюкяни и складове със стоки.

Но още в началото на 1880г. финансовият министър на Княжество България, Григор Начович, внася предложение за възстановяването на панаира.

Княжеският указ, с дата 10 януари 1880г., постановява да се провежда ежегодно “търг” в Ески Джумая. Определена е дата за откриването му - 1 май и про-дължителност - 8 дни. Русен-ският губернатор е задължен да увеличава полицейската и военна власт в града през това време, а за изпълнението на указа отговаря лично министърът на финансите.

Ползата от възстановените търговски връзки и оживения стопанския живот в региона е очевидна. Но се намират и някои търговци, главно от града, за които не е изгодно мющериите да се снабдяват със стоки за цяла година на панаира и по-рядко да посещават дюкяните им през останалото време. На страниците на печата и с прошения до всевъзможни инстанции те повеждат целенасочена кампания за закриването му.

Привържениците на панаира, обединени от ясното съзнание за ползата от него, на свой ред, отстояват правото му на съществуване, докато на 25 октомври 1883г., след специално заседание на Министерския съвет, неговият председател уведомява с писмо министерството на вътрешните дела че: “Уничтожението на Ески Джумайский панаир е невъзможно!“

1883 г. е изключително успешна и за търговската дейност на панаира. Особено за продажбите на аби и гайтани, стоки, които са изчерпани цели пет дни преди края му. Засилено е и търсенето на добитък. Въпреки високите цени, са продадени 6000 глави от всякякъв вид. От всичките 2000 търговци, само 30 души са от Ески Джумая. В дните на панаира, общината получава приход от данъци и такси около 12000 лева - повече от една трета от годишния й бюджет.*

От следващата година, всички дейности осъществявани по време на панаира, са подчинени на “Правилник за реда на годишния панаир в гр. Ески Джумая”, приет и утвърден от Министерството на вътрешните дела на 27 април 1884г. В него се фиксират видът и размерът на дължимите такси, които ще се събират в полза на общината, определят се категориите търговци и редът за ползване на търговската площ. Задължителни за всички сделки са мерките: за мерене-аршин, за теглене-ока и кантар, а за разплащанията-правителственият курс на монетите. Правилникът още забранява пушенето, хазарта и отварянето на публични домове. С грижите за реда и тишината е натоварена местната полиция.

Най-новата история

В периода на прилагане на социалистическия модел за развитие на икономиката и търговията, панаирът не е събитие със серозно стопанско значение за града и региона. Въпреки това силата на двувековната традиция продължава да привлича в пролетните дни мало и голямо към Търговище. Акцентът е пренесен главно върху увеселителната част на панаира. Основен участник става дирекция “Луна парк” с многобройните люлки и виенски колела, стрелбища, пътуващи зоопаркове, силомери и зали на смеха. Непременно гостува някой от прочутите циркове с български и международни програми. Участието на другите организации се ограничава със щандовете на районните потребителни кооперации и градското предприятие “Търговия”. Своето традиционно място намират и подкрепителните пунктове на “Обществено хранене”. Амбулантните търговци, с пъстрите си сергии, поддържат особения панаирен колорит.

Търсенето на най-подходящо място за провеждане на панаира занимава дълго време градското ръководство, и за намиране на най-оптимален вариант, той се мести в различните краища на града.

Постепенно търговските организации и общинската управа променят своята нагласа и оценяват панаира като средство за засилване на пазарното присъствие и място за ефективна реклама. Те започват да търсят нови пътища за включване в провеждането му.

“Дните на Търговище” (1984-1986) ангажират за съдействие в подготовката и участие както градската управа, така и обществените организации и творческата интелигенция. Търговското оживление е съпътствано от богата културна програма. Панаирът отново се превръща в общоградско събитие.

С решение на Изпълнителния комитет на ОбНС през 1987г. е поставена задачата за пълно възстановяване на традициите на панаира. Създадени са работни групи по основните насоки: организиране на изложение; подготовка на културна програма; реклама, знак и символи. Автор на утвърдения знак на панаира е търговищкият художник Цончо Денев.

Променените обществено-икономически условия в страната и целенасочената работа по различните направления поставят основите за качествено нови и ефективни пътища за развитие на панаира и съпътстващите го мероприятия.

От 1989г. панаирните прояви намират най-доброто си място върху картата на града. Обособени са отделен център за представяне на производители и търговци в изложбените зали и място за провеждане на “Весел панаир” около мотостадиона.

През същата година е реализирана първата изложба на частните производители с 35 участници и над 300 експоната. Тя се провежда и през следващите три години, успоредно с националния конкурс за художествено и пространствено оформление на търговска витрина. В него участват 18 екипа, които реализират 24 проекта по централната търговска улица. Широк интерес предизвиква и кулинарната изложба с участието на представители от Търговище, Шумен, Разград, Русе, Силистра и Националния дворец на културата.

Многото и разнообразни нови форми дават основание за реализиране на цялостен търговски форум, който да обедини в обща програма представянето на продукцията, рекламната дейност и търговските контакти между производителите и търговците.

Първото “ Изложение Търговище “ е открито на 11 май 1992 г., в рамките на традиционния пролетен панаир. В залите на художествена галерия “Никола Маринов”, на площ от 800 кв.м., своята продукция демонстрират 128 производители, търговци и представители на български и чуждестранни фирми. Специални модулни конструкции дават възможност за модерно организиране на излож-бената площ и атрактивно представяне на експонатите. За ползотворната реклама спомага и специализирано издание на регионалния вестник “Знаме” - “Търговищки панаир”. Към изложението функционира и пресцентър, който осъществява информационния обмен.

Като особено успешна за международните контакти, заслужава да се отбележи 1993г. Тогава наред със 180-те български, участие вземат и 18 фирми от Молдова и Беларус, организирани от републиканските съюзи на предприемачите и арендаторите. Румънското Министерство на хранителновкусовата промишленост представя 12 фирми със сходна дейност. Интерес предизвиква продукцията на Херсонския завод за комбайни и селскостопанска техника и участието на израелската фирма “Майн фуд”. Представянето на молдовската парфюмерийна фабрика “Виорика” поставя началото на договорни отношения с търговски организации от общината.

От 1994г. “ Изложение Търговище “ е постоянно включено в календара на панаирите и изложбите в България, издаван от Българската търговско-промишлена палата. От същата година започва издаване на каталог на фирмите-участници, който подпомага връзките помежду им и с организаторите на панаира. Създадените за няколко години традиции и утвърденото име на панаира, трайно привличат много от изложителите, които стават постоянни участници. С възможностите за излизане на нови пазари и пряко договаряне, изложението се превръща в търсен център за контакти между производители и търговци.

През 1996г. организаторите утвърждават “Статут за стимулиране на фирмите-участници”. Първата голяма награда (статуетка с диплом) получава “ЛВК - Винпром” ООД Търговище.

Знакът на панаира, символ на пролетното пробуждане, е защитен с патентно свидетелство N: 5524 през 1997г. и се превръща в емблема на всички дейности свързани с панаира.

Пъстрата палитра от културни изяви в панаирните дни се разширява с всяка изминала година. Представят се нови книги и театрални пиеси, концертират оркестри и танцови състави. Дните на изложението са предпочитани за организиране на художествени изложби и спектакли, различни конкурси и научно-практически семинари. Спортната програма вече е обогатена и с конни състезания, които възстановяват традицията от средата на XVIII в.

С всяко следващо издание, промишлено-търговското изложение, като нова формула на Търговищкия панаир, трупа положителен организационен опит и популярност. Понататъшното му развитие вече изисква изграждането на специализирана икономическа структура, способна да го организира изцяло на бизнес начала и да го осъществява няколко пъти в годината.