Община Търговище

Наркотични вещества – това са психо-активни вещества /ПАВ/, които въздействат на централната нервна система и променят възприятието, съзнанието, настроението и поведението на човека, който ги е употребил. Наркотиците съществуват в различна форма – течност, на прах, на таблетки. Те може да са с естествен или синтетичен произход. Психо-активните вещества въздействат и на психиката, и на тялото и предизвикват физическа и/или психическа зависимост.

Видове наркотици

Абстиненция – глад за психо-активното вещество в организма – получава се при спадане концентрацията на наркотика в кръвта на употребяващия. Появява се 8-10 часа след последния прием на веществото с течащ нос, сълзене, изпотяване, гадене, повръщане, диария, мускулни спазми.

Девиантност – поведение, отклоняващо се от социално приемливите норми.

Детоксификация - процес, при който се дава възможност на тялото да се освободи от наркотика като медикаментозно се повлияват абстинентните симптоми.

Експериментиране – единична употреба /опит/ на психо-активно вещество.

Зависимост - болест, предизвикана от взаимодействието между ПАВ и организма, изразяваща се най-общо с непреодолимо желание за дрога.

Психическа зависимост - зависимост, при която липсата на желаното вещество не води до болестни промени, а само до психически дискомфорт, който обаче може да бъде изключително силен.

Физическа зависимост - при нея липсата на желаното вещество води до болестни симптоми, свидетелстващи за разстройство на целия организъм.

Комбинирана зависимост – зависимост към повече от едно психо-активно вещество. Най-често наркотиците се комбинират с алкохол. Често тези комбинации водят до потискане на ЦНС, на центъра на дишане и сърдечна дейност, кома и смърт.

Злоупотреба с наркотични вещества – употреба на наркотични вещества, която се отразява негативно на здравето и социалното функциониране.

Наркомания - състояние на психическа или комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид вещество с въздействие върху ЦНС, при което се изработва зависимост от приемането й.

Предозиране /свръхдоза/ - състояние на временна загуба на съзнанието и/или основни жизнени функции, като дихателна и сърдечна дейност. Настъпва при приемане на по-висока от поносимата от организма доза.

Ремисия – период на въздържане от употребата на вещество.

Рецидив – възобновяване на редовната употреба.

Толеранс - състояние на приспособяване на организма след многократна употреба на даден наркотик, при което трябва да се увеличи дозата с цел да се достигне до същото действие.

Употреба – приемане на психо-активни вещества в малки количества, за непродължително време, най-често от любопитство или за забавление.

Анестетик – вещество, чието приемане води до липса на чувствителност (обикновено свързано със загуба на съзнание).

Депресанти - група вещества, които избирателно потискат една или няколко функции в организма. Терминът най-често се използва по отношение на веществата и лекарствата, които подтискат централната нервна система.

Доза – най-общо казано, под този термин се има предвид това количество дрога, което е необходимо, за да се получи желания ефект.

Опиати - под това название са известни стотици природни и синтетични наркотични вещества, които имат ефекти, близки до тези на опиума, или по-точно, на неговия основен активен компонент – морфина. Опиатите представляват изкуствени аналози на ендорфините (естествените молекули на щастието в мозъка) - по тази причина те предизвикват бърза и силна зависимост.

Седатив/Успокоително – от групата депресанти на ЦНС, които действат успокояващо и намаляват тревожността и нервността.

Стимулант – амфетамини и неговите производни, екстази, кокаин и др. - те ускоряват жизнените функции и могат да бъдат особено опасни за хора, които имат заболявания на сърдечно-съдовата система, дихателната система и др.

Централна нервна система – състои се от главния и гръбначния мозък , заедно с нервните окончания. Чрез нея се осъществяват промените в психичното състояние и поведението, които са под волеви контрол.