История

Дата на публикуване: 18.08.2020
Последна актуализация: 18.04.2021

"Бях, съм, ще бъда"

Добре дошли в нашия гостоприемен край! 
Пазим посланията на древни култури, 
носим многообразието на съвременната цивилизация, 
посрещаме заедно предизвикателствата на бъдещето.
 

Кралевско златно съкровищеТърговищкият край е пресечна точка на цивилизации и културни влияния още от праисторически времена. Археологическите сведения доказват, че по тези места човешки живот е имало още през медно-каменната епоха (халколит) - V-IV хилядолетие пр.н.е. Открити са неолитни селища от VII — VI хилядолетие преди н.е. Проучени са селищни могили в Овчарово, Поляница, Подгорица, Търговище.

Край с. Кралево е открито известното в цял свят Кралевско съкровище от III век пр.н.е., състоящо се от две части — конска амуниция, апликирана със злато и погребални дарове — накити. До с. Драгановец са открити останки от петкорабна базилика от византийския период, която е била изградена върху тракийско светилище. Крепостите и селищата край Търговище разкриват значимото място, което регионът е заемал в живота на Първото и Второ Българско царство.


МисионисСмята се, че в района на крепостта Крумово кале се е намирал античният град Мисионис. Разположен е в прохода Дервента, на 7 км от Търговище.Мисионис е автентичен паметник на ранновизантийската /IV — VII в./ и средновековната /IX — XIV в./ българска култура, град с ключова роля в търговията между България и Византия, с важно значение за отбраната на средновековните български столици Велики Преслав и Велико Търново. През ХII в. арабският пътешественик Ал Идриси описва Мисионис като „…голям, многолюден град, основан в старо време... в него има една кантора за Русия. Той е цветущ град. Има многолюдни пазари и изобилни природни богатства. Разположен е на една планина.” В края на ХIV в., градът е безмилостно ограбен, разрушен и опожарен от османските завоеватели. Местно предание го свързва с победата на хан Крум над византийския император Никифор. 

Продължителят на хилядолетния град Мисионис e Ески Джумая. С това име той се споменава в османските летописи за първи път през 1573 г. Оформя се като важен стопански и търговски център на Османската империя и в края на XVIII в. започва провеждането на прочутия Ескиджумайски панаир, в който участват търговци от цяла Европа, Азия и Африка. Ескиджумайският панаир бил най-доходното перо на общината. Сред трайните свидетелства от стопанския подем през ХIХ в. е възрожденският кв. „Вароша“, характерен с големите представителни сгради и красиви къщи, които оформят забележителен архитектурен ансамбъл.
След Освобождението Търговище е част от икономическия, политическия и културния подем на нова България. Съхранявайки добрите традиции от миналото, поема по пътя на модернизация, европеизация и напредък. Основния поминък на населението си остава същият – земеделие, скотовъдство и занаятчийство. Макар и бавно, промените дават отражение върху облика и живота в града и селата на общината. Последователно се развива банковото дело, кредитирането и кооперациите. Правят се стъпки в индустриализацията. Изградени са частни фабрики. В последната година на ХІХ в. Търговище става ж.п. гара и стъпва на важна железопътна артерия, свързваща София и Варна. 
Стотици са родолюбците от града и селата загинали за Родината във войните за национално обединение (1885, 1912-1913, 1916-1918, 1941-1945).
През първата половина на ХХ век града се електрифицира и благоустроява (1926). С усет към новото, предприемчивост и упоритост населението гради и отстоява модерно развитие и напредък. Изградени са общообразователни, професионални и занаятчийски  училища. Разширява се културното пространство. Развиват се местни традиции. От Търговище тръгва пътят на известни български творци - художниците Никола Маринов и Румен Скорчев, скулпторът Стоян Конаклиев, писателят Петър Стъпов, поетът Николай Зидаров. 
От 1934 г. Ески Джумая се нарича Търговище - име, което съответства на зараждането и развитието на града като панаирен и търговски център през вековете. 
Най-интензивно развитие Търговище изживява през втората половина на ХХ в. Градът заема централно място в стопанския и културен живот на региона, особено след 1959 г., когато става административен център на окръг, а по-късно и на област. Започва модернизация. Строят се крупни промишлени предприятия. Рязко се увеличава населението. Развива се машиностроене, дървообработване и мебелно производство, разраства се хранително-вкусовата промишленост. Развива се благоустройството навсякъде в областта. 
Основна двигателна сила в непрекъснатото развитие на Търговище и общината е будният, инициативен, напредничав и вечно търсещ дух на местния човек.
В началото на XXI в. Търговище е динамичен, все по-модернизиращ се европейски град.